Posted on / by Btabov

Археология в града.

Мястото ѝ в града, междинни пространства и обитаването им.
арх. Ралица Кирилова

Съвременната градска среда е в непрекъснато развитие. Наблюдава се движение на градска тъкан както по хоризонтала, така и по вертикала. Образуват се точки с наситена интензивност и ареали на пулсация около тях. В някои случаи тези зони са наситени с различни исторически пластове. Какво се случва с “града под града” и как тези зони контактуват със съвременната градска среда?

Ареал на пулсация

Ареал на пулсация

Вертикала на развитие

Вертикала на развитие

Разкривайки археологически останки в градска среда, сме поставени пред въпроса как да ги интегрираме и дали искаме да бъдат експонат или действащ градски елемент. 

В първия случай таргет групата се ограничава до туристи и експонатът изпълнява функцията на музей. Достъпът е ограничен и припознаването на обекта като ценен от живущите в града не е пълноценно. За да бъде припознат един такъв обект, той трябва да бъде интегриран и да бъде част от начина на обитаване.  

Рисмка крепост Сексагинта приста, Русе

Римска крепост Сексагинта приста, Русе
снимка: Ралица Кирилова

Експонирането на Римската крепост Сексагинта приста в Русе е такъв пример. Обособяването на комплекс от информационен център с входна такса и ограничаването на физическата достъпност до останките, създава усещане за дистанциране. Това дистанциране оставя впечатление, че архитектурното наследство на града не работи за живущите в него.

Във втория случай историческият пласт оживява в съвременната градска тъкан, изпълнявайки нова съвременна функция. Опознаването на архитектурните ценности от обитателите създава предпоставки за добро развитие на културен туризъм.

Градски парк при крепост Дуросторум, Силистра

Градски парк при крепост Дуросторум, Силистра
снимка: Ралица Кирилова

Свободното преминаване през античната крепост и преплитането на местоположението ѝ със съвременния градски парк в Силистра,  дава възможност за интегрирането ѝ в градската среда. Това позволява на местните да припознаят историческото си наследство като ценно и то органично да стане част от ежедневието им.

Разглеждайки тези примери, е неизбежен въпросът как “живеят” тези останки в града. Налице са два екстремума – степента на важност на историческия пласт и тази на заобикалящата го съвременна активна градска  среда. И между тези два екстремума е нулевата точка на пространството между тях. Какво представлява тази нулева точка в един град като София? Какво е значението на пространственото ѝ обособяване и архитектурния ѝ облик? Как тези тези решения влияят върху възприятието на минувачите?

Нулевата точка, или контактните зони на “старо” с “ново” ще наричаме “междинно пространство”. Междинното пространство би могло да се разглежда както като граница, така и като връзка. В нашия случай то следва да подчертава и изявява ценностните характеристики на средата. Условно намерението за въздействие на археологическите останки можем да разделим на две категории, според интензивността на възприятие:

  1. Интензивно информативно
  2. Рекреационно

1. Интензивно информативно. 

Обикновено археологическите останки в тези пространства са разкрити след развитието на града и те се явяват като глътка въздух сред заобикалящите го сгради. Междинното пространство е линейно и ограничено до обикалящи или пресичащи го ходови линии. Получава се транзитна зона за преминаване, която предоставя на обитателите ѝ лаконично, но силно въздействие и възприемане на историческата следа.  

Археологически парк Principia, Риека, Хърватия

Археологически парк Principia, Риека, Хърватия
снимки: Miro Martinić

Археологически парк Principia, Риека, Хърватия

Археологически парк Principia, Риека, Хърватия
снимки: Miro Martinić

Археологическият парк Principia в Риека. Предоставя на града едно монументално пространство, уникално по вид и форма на представяне. Principia е архитектурен и градоустройствен елемент на Castrum и римски военен лагер или град, един от многото, разпръснати по границите на Римската империя.  Намесата в средата е резултат от отворен конкурс и творческа авторска концепция, която е прецизно изпълнена. Principia е ново градско пространство, което вече се е доказало като ценност и място в градския образ на Риека. Концепцията се основава главно на идеята за подчертаване на археологическата област чрез укрепване на нейните граници, чрез  рамкиране, за да се изяви в средата на съществуващата тъкан като хомогенно цяло или нова индивидуалност.¹  

¹-източник: https://www.archdaily.com

Да разгледаме няколко примера за интензивно информативно въздействие в гр. София. Останките от антична Сердика са ситуирани в идеалния център на града – място, свързано с непрекъснато транзитно преминаване на големи потоци от хора. Първото такова място е т.нар. Ларгото. В тази зона има два вида експониране: на открито и на закрито (в подлеза под пл. Независимост). 

Античен комплекс Сердика, София

Античен комплекс Сердика, София
снимка: Емил Георгиев

Тук обаче нито рамкирането е ясно, нито античният град се превърна в органична цялост с града. Алеята откъм сградата на ЦУМ (в дясната част на снимката), предвидена може би за наблюдаване на археологическия комплекс от по-голяма височина, не предразполага към такава дейност. Въпреки обособените места за сядане и за наблюдение, тази зона не функционира подобаващо. Имайки преминаване на две нива – на нивото на ЦУМ и на по-ниско ниво, потокът от хора използва горното, преминавайки транзитно. В този случай, бихме могли да разгледаме проблемите, които биха могли да бъдат причина за това неприпознаване.

На първо място стои проблемът, че алеята откъм ЦУМ е основно пешеходно трасе към метростанцията и пл. Независимост. Дублирането ѝ с алея на по-ниско ниво би следвало да реши този проблем и да работи като площадно пространство. Но тя не извършва тази функция. Дали проблемът е в близостта до натоварени пътни артерии, в дизайна на градската среда, или в самото пространство като усещане? Може би и трите.  

Друг аспект на проблемите и, може би най-сериозен, е свързан с начина на консервация и реставрация. Нелепото “дострояване” на античните зидове, което не само, че не си върши работата като консервационен пласт, но и руши римските останки, представя една тотална бутафория. Дизайнът на градската мебел около комплекса, “чисто новите антични камъни” и изпълнението на всичко това, не дава предпоставки за емоционална достъпност до това историческо място.

Емоционалната достъпност е основен проблем и в частта под пл. Независимост (в подлеза). Причина отново е бутафорното и некачествено изпълнение, както и редицата табели “не стъпвай върху зидовете”, “преминаването забранено”. Друга причина са недобре проектираните ходови линии за преминаване през археологическите обекти. Пространството би следвало да провокира интерес и любопитство към античните останки. Вместо това обект на интерес са стъклените куполи, покриващи подлеза в три зони.

Античен комплекс Сердика, София

Античен комплекс Сердика, София
снимка: Стоян Йотов

2. Рекреация

Един добър пример за интеграция и емоционална достъпност на руини е археологическият парк във вътрешния двор на сградата на Президентството. Затворено от четирите фасади на сградата, се образува се степенуване на прострастранствата и на емоционалните преживявания на минувачите. Подходите към вътрешния двор са три: откъм пл. Независимост през проход с колонада, разкривайки кадър към Ротондата “Св. Георги”, откъм ул. Съборна с парадно стълбище и откъм площадното пространство пред главния вход на сградата на Президентството, отново през проход с колонада. Стигайки в двора, имаме правоъгълна в план зона, заобикаляща археологическия парк, и самият парк. Зоната е подходяща за рекреация и предразполага към опознаване на наследството. Контрастът между гладкия камък на фасадата на сградата на Президентството, “мозайката” от тухли на фасадата на Ротондата и грубия камък на останките от античния град създават много характерен образ на пространството.

Междинното пространство заобикаля от четирите страни археологическия обект. Тази геометрия подтиква минувачите да обиколят руините по начин, по който няма как да не останат забелязани. Преградата от сгради създава буфер между улицата и двора, създавайки уединиение. Именно това естествено превръща зоната в рекреационна.

Св. Георги и античен комплекс Сердика, София

Св. Георги и античен комплекс Сердика, София
снимка: Klearchos Kapoutsis

Разкривайки археологически обекти в градска среда, освен качествената консервация и реставрация, трябва да вземем предвид и контекста на мястото, в което се намират, както и целта на експониране. Един такъв обект “оживява” като работи органично с града. В този контекст говорим за достъпността до архитектурното ни наследство – физическа, емоционална и икономическа². Предаването на посланието на обекта е една от ключовите стъпки за доброто му интегриране. 

Ролята на междинните пространства е да подготви човека да възприеме обекта. Тези пространства създават определена емоционална нагласа и подчертават качествата на обекта. Създаването на различни гледни точки от тях към историческите останки, степенуването на пространствата, използването на контраст с цел подчертаване, или постепенно преливане от ново към старо, са едни от най-важните стъпки при проектиране на градска среда с исторически пласт.  

“Градската структура може да бъде и ефирна тъкан, може да бъде и парцал с дупки. Въпрос на избор, решения и грижа.”

²-”Достъпност до културното наследство”, гл. ас. д-р арх. Д. Георгиева